Нищо не е решено, докато всичко не е решено. Тази максима напълно описва ситуацията около проекта АЕЦ „Белене”, за който всяко решение се оказва предпоследно, в общия контекст на българската енергийна политика. Ако някой се е съмнявал, че енергийните проекти могат да се разглеждат поотделно и извън геополитическите страсти, кръстосващи се в София, може да си отдъхне. Прав е бил, не могат. И това стана пределно ясно по време на енергиен форум за Черноморския регион, организиран от Атлантическия съвет у нас.
До 10 часа сутринта на 2 март се знаеше, че България ще приеме руско финансиране от 2 милиарда евро, за да продължи строежът на АЕЦ „Белене”, докато се намери западен инвеститор. Това беше официално съобщено на 19 февруари т.г. от енергийните министри на България и Русия Трайчо Трайков и Сергей Шматко. Вярно е, че Трайков не каза в прав текст „взимаме парите”, но и не ги отказа, а после обясни, че заемът щял да е без държавни или корпоративни гаранции и въобще, нямало да е точно заем. През това време в Русия се радваха, че имат реален шанс да се сдобият с първата си задгранична АЕЦ. повече на euinside.eu
